*Първата пожарна команда в Трявна е създадена във вълненотекстилната фабрика „Свети Георги“. Разполагала е с бутална помпа и бурета за вода, возени в каруца. Била е собственост на фабриката, но се е използвала за гасене на всички пожари. Пожарникари са били нощните пазачи в града, както се разбира от протокол на Общината от 29 октомври 1889 год., съхранен в Държавния архив – Габрово.

 

„За издържане на пожарна команда Тревненският градски общински съвет прие сумата 956 лева и 76 стотинки, които ще се ползват за трима нощни пазванти.“

При сигнал за пожар дежурният в кметството пазвантин е отивал във фабрика „Свети Георги“ и с тяхната техника и наличен състав тръгвали към пожара.

За начална дата на Тревненската пожарна се смята 28 август 1923 год. Тогава с протокол Общинският съвет взема решение за откриване на пожарна команда в Общината. С този протокол практиката да се ползва пожарната техника на фабриката се узаконява, защото в него е записано: „Поради липса на средства, на доброволни начала да се използват двете помпи и известен персонал, с който разполага фабрика „Свети Георги“.

През 1930 год. чрез търг от Германия е доставена една двуколка с моторна пожарна помпа. Тя е с бандажни гуми и електромагнитно запалване. Вози се с коне и се обслужва от трима щатни пожарникари. Общината е използвала помпата и със стопанска цел. С протокол от 29 януари 1932 год. са определени таксите за използване на пожарната помпа – за изпомпване на геран 50 лева, а на мазе – 150 лева.

Преломна година в развитието на Тревненската пожарна команда е 1940 год. Тогава Общината закупува от Германия автомобилна пожарна кола „Магирус“ за 450 000 лева. По предложение на кмета, управата решава да започне по стопански начин строителство на сграда за общинската пожарна охрана с гаражи и битови помещения, а със Заповед на кмета от 26 ноември 1940 год. е назначен първият пожарен командир – Филип Маринов Петров от Трявна.

 

Още веднъж поздравяваме Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Трявна по случай 100-годишната от основаването на дейността им в града и им пожелаваме преди всичко здраве, успех и сполука!

 

 

    Със започването на жътвената кампания в страната зачестиха пожарите в земеделски земи, които нанасят огромни загуби за земеделските и селскосотпанските производители.

 

    За недопускане на такива произшествия, Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – Габрово обръща внимание на гражданите за Абсолютната законова забрана за изгаряне на стърнища и растителни отпадъци в земеделските земи - чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи.

 

    Не палете огън на открито във ветровито време. Това е предпоставка за пренасяне на големи разстояния на запалени частици и може да доведе до бързо разпространение на пожара с обхващане на значителни площи от огъня.

 

    Особена бдителност по отношение на мерките за пожарна безопасност трябва да проявяват пастири, козари, пчелари, ловци, туристи, собственици на вилни и земеделски имоти.
    Запаленият в сухи треви и стърнища огън лесно може да обхване намиращи се в съседство трайни насаждения, стопански сгради, вилни и жилищни постройки, горския фонд.
    Особена е отговорността за недопускането на пожари на председателите на кооперации, собствениците и ползвателите на селскостопански земи, както и на кметовете на населените места.

Гората е важна съставна част от живата природа, която поддържа биологичното равновесие на планетата. Тя дава убежище на животинските видове, регулира въздушните течения и валежите, предпазва почвите от ерозия, пречиства въздуха. Горските пожари нанасят сериозни щети на стопанството и околната среда. Често водят и до човешки жертви.

 

Ето защо е необходимо да знаем причините за възникването им, как да се предпазваме и как да действаме при подобно бедствие.

 

Основни причини за възникване на горските пожари са: небрежна, непредпазлива или умишлена дейност на човека или природни явления.

 

Най - честите причини са следните:

• Изхвърляне на неизгасени клечки кибрит и фасове. Попаднали в узрелите жита, сухите растения и сламата, те лесно могат да ги запалят.

• Небрежно боравене с огън от работници, пастири, излетници, туристи.

• Техническа неизправност на машините и превозни средства, работещи в гората.

• Детска игра с огън.

• Самозапалване на вещества и материали.

• Природни явления (мълнии). Късо съединение и аварии на електрически далекопроводи, които минават над и в близост до горите. Неконтролирано запалване на битови отпадъци или обширни части суха тревна растителност в близост до горски масиви.

• Умисъл!!!