Професията на огнебореца всекидневно изисква високи морално-волеви, физически и психически качества и рефлекторни действия. Те най-добре се придобиват с постоянни и целенасочени упражнения и занятия.

Поради това през 1960 г. неколцина началници на противопожарни охрани в България решават да проведат състезания по пожароприложен спорт. На следващата година, чрез разпореждане на Управлението за противопожарна охрана при МВР, се организират първите районни, окръжни, зонални и републикански състезания. В началото те се провеждат по нормативи и упражения, съпътстващи ежедневната пожарникарска дейност.

В Габровски окръг първите такива състезания също са проведени през 1961 г.
От 1968 г. първенствата се организират по дисциплини, съобразени с международните изисквания.

И днес пожаро-приложният спорт включва две индивидуални дисциплини – щурмуване на ІV-етажта учебна кула и бягане на 100-метрова пътека с препятствия, и две колективни  - пожарна щафета 4 х 100 и бойно разгръщане от мотопомпа.

При индивидуалните упражнения пожарникарите демонстрират бързина, ловкост и професионално майсторство, а в колективните – и съобразителност и способност за взаимодействие. Колективните дисциплини имат приложен характер, показващ похватите за действие при гасене на пожар.
В най-атрактивната и зрелищна дисциплина “щурмуване на учебна кула” с помощта на четириметрова стълба, съоръжена с 50-сантиметрова кука, пожарникарите преодоляват 30 м. гладко разстояние и на три пъти изкачват височина от 12 метра.
Дисциплината “100 м. пътека с препятствия” е изпитание за бързината, физическите възможности и степента на концентрация у служителите.

Състезанията по пожаро-приложен спорт се провеждат ежегодно на две нива-регионални и републикански.